Накратко за Плотин (204 - 270)

Почти във всеки курс по история на философията Плотин фигурира като основател на неоплатонизма. Важно е да се отбележи фактът,че неоплатонизмът като термин се появява през по - късен период,а именно през 18ти век.Съвременниците на Плотин го назовават просто платонизъм.Съчиненията на Плотин са издадени посмъртно от Порифий, тъй като Плотин не успява приживе да създае своя школа. Поставяйки като основен постулат примата на духовното битие над материята,която според Плотин е празна и безсъдържателна възможност на битието,философът си поставя за цел да обрисува архитектониката на духовното битие,извеждайки нисшите степени от висшите. Висшето за Плотин е Единното. То е по - висше от битието,така че за него не могат да се правят кавито и да било обикновени съждения,просто защото то е. В този смисъл,единното не е,но до колкото всичко друго е,то обладава битието чрез единното. Това е догадка за диалектиката и проблематиката на единството и многообразието,на тъждествието и противоречието. Вторият ипостас на Платоновата триада е умът. Той е тъждествен на цялата съвкупност от идеи,които мислят сами себе си. На нивото на умът субектът и обекнът на мисленето са тъждествени. Смисловото функциониране на умът вън от себе си е душа - световна душа. Тя одушевява растенията,животните и човека. В тази триада лесно се забелязва сходството с християнската триада за Св. Троица,при която Единното съответсва на Отца,Умът на Сина Логос,а Световната душа на - Светия Дух. Казано другояче, неоплатоникът и християнинът са напълно съгласни,че ако ипостасите са три,то божествените начала на света са не три,а едно.Ако трябва да се навлиза в контекста на епохата на тогавашниия език това означаваа едноначалие,или монархия. Светът на телата,според неоплатониците,съществува вечно като синтез на битие и небитие. При християнството ипостасите на Троицата са не само диалектически категории,но и личности. Както се казва в "Изповедите на правата вяра против Трите Глави" на Юстиниан,християните славят единното божество,или единното естество,единната същност дори,в три ипостаси или лица." За Плотин може да погледнете Византийската философия на Г.Каприев, История на християнската църка на Г.Бакалов и Енеадите на Плотин.