Римската република

Ранната римска държава била военна организация на привилегированата класа на патрициите. Начело на държавата стоял цар, наречен рекс. Римските царе били преди всичко военни предводители! С развитието на държавата те постепенно придобили и административна, съдебна и жреческа власт. Притокът в Рим на население от победените градове увеличавал властта на царете, тъй като те привличали новите жители във войската и събирали от тях данъци. С разширяването на властта на царете се появили и помощници, които се занимавали с различни въпроси от управлението. Последните трима царе, управлявали Рим през VI в. пр.Хр. били от етруски произход. Предпоследния от тях, Сервий Тулий провел важни реформи. Той разделил населението на Рим (и патриции и плебеи) на 5 групи според притежаваното имущество. Най-богатите граждани заемали най-важното място във войската и обществения живот. След като през 510 – 509 г. пр.Хр. римския цар Тарквиний Горди бил свален от власт, нов цар не бил избран. С това се сложил край на царския период, а римската държава се превърнала в република. Вторият период от историята на Рим се определя като Период на Републиката, обхващащ времето от 509 до 27 г. пр. Хр. От своя страна този период често пъти се детайлизира на Период на ранната Република (от 509 до 264 г. пр. Хр.) и Период на късната Република и на гражданските войни (от 264 до 27 г. пр. Хр.). ІІ Ранна римска република. (V— III в. пр. Хр.). В началото на този период в държавното управление все още доминирали патрициите, но след продължителни социални и етнически борби, през 287 г. пр. Хр., плебеите получили права, с които се изравнявали с патрициите и управлението на държавата било провъзгласено за “общонародно дело” (Res publlicаe), в съответствие с което и наименованието на държавата било установено като “Република”. Във връзка с това, обаче, следва да бъдат пояснени две неща. Преди всичко под “народ” се е разбирало само мъжкото население, годно да носи оръжие, в съответствие с което разбиране върховен орган на държавното управление станали т. нар. Центуриатни комиции или Събрания на центуриите, които събрания решавали въпросите за войната и мира и избирали военните предводители или диктатори, които първоначално били наричани претори (preator), а впоследствие – консули (consul). Първите консули били Луций Брут и Луций Колатин (509 пр.н.е.-508 пр.н.е.) Така, в резултат на това изравняване на правата се стигнало до обединяване на патрицианската върхушка и плебейския елит и до образуване на ново управляващо съсловие – на т. нар. нобилитет, от което съсловие се попълвал съставът на Сената и се избирали магистратите. През този период ранната република постепенно укрепвала, населението ставало все по-многобройно, територията постоянно се разширявала най-вече благодарение на успешните войни, но също така и благодарение на мирното присъединяване на други общини към Рим. 508 г. пр.Хр. -Победа на римляните над етруския цар Порсена край Дриция. На помощ на Рим се отзовават латините и кампанските гърци (врагове на етруските) 496 г. пр.Хр.-Римляните побеждават латините край езерото Регил. В битката загива латинският вожд Октавий Мамилий (зет на Тармвиний Горди), който иска да върне на трона своя тъст. 493 г. пр.Хр. -Завършва Първата латинска война. Рим е принуден да сключи съюз с латините на основата на равноправно членство. Двете страни се задължават да не се месят във вътрешните си работи, да си оказват военна помощ и да делят по равно плячката. Тогава възникнала и т. нар. Римо-италийска конфедерация, представляваща политическа организация, създадена в резултат на експанзионистичните войни и успешното завладяване от Рим на Апенинския полуостров, при което завладяване все още не се стигало до създаването на единна централизирана държава, а Рим си оставал полис (civitas), който формално-юридически стоял начело на създаваната от него конфедерация. От юридическо гледище полисите, влизащи в състава на тази конфедерация, съвсем не са се намирали в еднакво положение, а са имали различен категориален статус относно самоуправлението, правата и задълженията им. Все пак общото между тях е било това, че абсолютно всички са били напълно зависими във външната си политика; че във вътрешната им политика някои са били напълно зависими, но други са притежавали известна минимална самостоятелност; че всичките имали задължението да отстъпват част от земите си в полза на Рим, както и задължението да дават попълнения за пехотната и флотската войска, оръжия и други бойни съоръжения. Всички подчинени полиси били наричани федерати, голяма част от земите им били раздавани на гражданите на Рим, които били поставяни в привилегировано положение; съпротивляващото се население е било или избивано, или отвеждано в робство; върху тяхната територия са били основавани римски военни колонии, ръководени от римски граждани; тези територии и оцелялото върху тях население са били подлагани на сурова икономическа експлоатация и грабеж. Така, по своята същност Конфедерацията е била форма на политическа организация, формално провъзгласяваща съществуването на доброволна политическа договореност, но фактически представляваща инструмент за потискане на италийските полиси от Рим. 486 г. пр. Хр. -Проект за аграрен закон, предложен, от Спурий Касий, е който се иска на нуждаещите се плебеи да бъдат раздадени земите, завоювани от херниките. Законопроектът не е приет, заради несъгласието на втория консул. Самият Спурий е обвинен в стремеж към царска власт и въпреки военните му заслуги е наказан със смърт чрез хвърляне от Тарпейската скала (на Капитолия). След многогодишна борба, през 494 г. пр. Хр., плебеите получили право да избират свои народни представители както в т. нар. Трибутни събрания (т. е. в отделните избирателни или племенни/трибни райони), така и в Общоплебейското събрание, а през 449 г. пр. Хр. бил гласуван закон, съгласно който решенията на Трибутните събрания и на Общоплебейско събрание имат силата на закон за целия римски народ. В 450 г. пр. Хр., била избрана и специална Колегия от 10 души (5 патриции и 5 плебеи), наречена децемвири, която извършила систематизиране на древното обичайно право, което било записано върху 12 бронзови плочки, и което станало известно като Дванадесетте таблици. С това законодателство се ограничавал патрицианският произвол в правораздаването и се узаконявало и насърчавало робовладението. През 387 г. пр. Хр. римляните претърпели голямо поражение от нахлуващите племена на галите, които превзели и опожарили самия град Рим. Галите се оттеглили и преустановили набезите си едва през 349 г. пр. Хр., и то с цената на изключително голям откуп. 390 г. пр. и. е.-Нашествие на галите (келтеки племена), които в V в. пр.Хр., след като преминават Алпите, се заселват в долината на р. По, която оттогава започва да се нарича Цизалпийска Галия. Галите побеждават етруските и разгромяват римляните при р. Алия (приток на Тибър). След това превземат и опожаряват Рим В ръцете на римляните остава само силно укрепеният Капитолий. Според легендата, по време на нощната атака на галите, спящата стража е събудена от крясъците на свещените гъски, които спасяват крепостта. Римляните са принудени да платят висок откуп. Галите се оттеглят от римските владения. В резултат от нашествието на галите, намалява римското влияние в Лациум, което позволява на латините да засилят временно Латинския съюз. Рим се обгражда с по-яки стени. През 340-338 г. пр. Хр. Рим водел т. нар. Латинска война, в резултат на която племената на латините били покорени и присъединени към Рим като “латински конфедеративни съюзници” без каквито и да са политически права. През този период т. нар самнитски племена оглавили съюза на борещите се за независимост италийски племена и римляните водели с тях три особено тежки и продължителни войни, известни като Самнитските войни, в резултат на които през 290 г. пр. Хр. цялата Средна Италия била подчинена на Рим. След това били подчинени районите на Южна Италия и гръцките колонии, с което приключило завоюването на целия Апенински полуостров. Така, след Латинската и особено след Самнитските войни Рим станал най-голямата военна сила не само на Италийския полуостров, но и в цяла Западна Европа. 343—341 г. пр.Хр.-Първа самнитска война. Римляните, които насочват експанзията си на юг, срещат съпротивата на Самнитския съюз (федерация на сабелските или италийоките племена от средната и южна част на полуострова, под ръководството на самнитите). Войната завършва с победа на римляните, които налагат господство над Кампания, включително над Капуа. 327—304 г. пр.Хр.- Втора самнитска война. Непосредственият повод е намесата на Рим във вътрешните борби на Неапол. Неаполитанската аристокрация се обръща за помощ към Рим във войната със самнитите, а демократите търсят подкрепа от самнитите. Борбата за Неапол прераства във война. През 321 г. пр.Хр. римляните са обкръжени в засада в обраслата с гъста гора Каудинска теснина и са принудени да се предадат. Едва след няколко години римляните възобновяват борбата и внасят изменение в римската войска. Римските легиони са разделени на 30 манипули (всяка манипула се състои от 2 центурии (стотни). Така с тези маневрени бойни единици те успяват да победят самнитите (315 г. пр.Хр.). Надмощието на римляните принуждава самнитите да поискат мир. (304 г. пр.Хр.). Сключеният мир укрепва римското могъщество. Римляните разширяват сферата си на влияние: кампанските градове, включително и Неапол, както и сабелските племена (около Фуцинското езеро) стават римски съюзници. 298—290 г. пр.Хр.-Трета самнитска война, предизвикана от съперничество между самнитите и Рим за надмощие, в Лукания. В 296 г. пр.Хр. в тежка битка при гр. Сентин (в Умбрия) римляните побеждават самнитите, въпреки тяхната въоръжена подкрепа от страна на антиримската коалиционна армия (сабини, умбри, етруски, лукави и гали). Галите се изтеглят, на север, Умбрия влиза в Римската федерация, а етруските принудени сключват мир с Рим. Единствено самнините се защищават още 4 години, но биват победени. Римляните покоряват галите, изтласквайки ги изцяло от земите им, а после и етруските (край на независимостта на Етрурия). В резултат на войната Самнитската федерация престава да съществува. Рим завладява Южна Италия (без Тарент) и установява господстващо положение в Централна Италия. Направени са първите териториални придобивки — в Пицен и Апулия са основани колони.

Късна римска република. (от 264 до 27 г. пр. Хр.). Периодът на късната република обхваща времето от 264 до 27 г. пр. Хр. Той започнал с избухването през 264 г. пр. Хр. на т. нар. Пунически войни, водени между Рим и Картаген за икономическо и политическо надмощие в района на Западното Средиземноморие, където вече господствували картагенците, които били наричани пунийци, и където римляните предявявали своите завоевателни претенции. 264—241 г пр.Хр -Първа пуническа война, водена между Рим и Картаген за о. Сицилия. Войните, които се водят през III в. пр.Хр. и II в. пр.Хр. между Рим и Картаген са за икономическо и политическо надмощие в Западното Средиземноморие, където в края на IV в. пр.Хр. господства Картаген. Повод за започване на военните действия е завземането на Месана от римляните и отхвърлянето на картагенския ултиматум, настояващ за предаване на града. Завладяването на Месана укрепва позициите на римляните в Сицилия. Рим започва да се меси в работите на Сицилия, което засяга интересите на Картаген. Римската република проявява претенция за господство не само върху Апенинския полуостров; но и върху средиземноморските острови. 218—201 г. пр.Хр. -Втора пуническа война. Тя започва с поход на Ханибал в Италия. 218 г. пр.Хр.Картагенската армия начело с Ханибал преминава Алпите и навлиза в Северна Италия. Римляните загубват битките при реките Тицин (дн. Тичино) и Требия. 217 г. пр.Хр.Битка при Тразименското езеро. Ханибал устройва засада на римската армия, обкръжава я и я разбива. Загива и командуващия римската армия Гай Фламиний. При надвисналата опасност римляните избират за диктатор Квинт Фабий Максим, мъдър и опитен водач и вземат мерки за отбраната на града. Но Ханибал заобикаля Рим и отсяда в Апулия, където дава почивка на войската си. Фабий отбягва решителна битка с картагенската армия, преследва я бавно и предпазливо (затова е наречен и „Предпазливия"). Предпазливата тактика на Фабий предизвиква недоволство в Рим, демократичните кръгове настояват за решителни действия. За консули са избрани Луций Павел и Гай Теренций Барон. 216 г. пр.Хр.Битка край градчето Кана (в Апулия). Тук двамата консули се срещат с картагенската армия, начело с Ханибал. В ожесточено сражение римската армия е унищожена, а голяма част пленена. Победата на Ханибал при Кана променя положението. Голяма част от племената в Италия доброволно му се подчиняват и преминават на негова страна.Това е връх в могъществото на Ханибал и преломен момент във войната. Като използва тази си победа Ханибал сключва договор (215 г. пр.Хр.) с Филип V Македонски, който поема задължението да нахлуе в Италия. На своя страна Ханибал успява да привлече и сиракузката държава. В същото време римляните организират нови войски и се насочват към Сиракуза. 215—205 г. пр.Хр.Обезпокоен от покоряването на Илирия от Рим, Филип V Македонски започва война. Римското правителство успява бързо по дипломатичен път да отклони нашествието на Филип V и го принуждава да воюва в Гърция. 212 г. пр.Хр.След дълга обсада с щурм римляните превземат и разграбват Сиракуза. По време на грабежа и убийствата по улиците на града е убит от римските войници Архимед — най-великият математик и физик на древността. Картагенските части напускат града. 211 г. пр.Хр.Римляните обсаждат Капуа (в Кампания), опорна база на Ханибал, която заедно с другите гръцки градове в Италия, след битката при "Кана, застава на негова страна. Загубата на Капуа означава за картагенците катастрофа. 210 г. пр.Хр.Талантливият военачалник проконсулът Публий Корнелий Сципион поема командването на римските войски в Испания, а до 206 г. пр.Хр. завзема цялата страна. 209 г. пр.Хр.В смела атака Сципион превзема Нови Картаген, най-важната каргагенска колония в Испания, основана от Хаздрубал. Същевременно Ханибал, за да принуди римляните да вдигнат обсадата от Капуа, повежда армията си към Рим. Римското население изпада в паника. „Ханибал пред вратите" остава като поговорка. Капуа е превзет от римляните. Ханибал не се решава да. нападне Рим. Походът му завършва с пълен неуспех. 207 г. пр.ХрВоеннополитическото положение на Ханибал започва да се влошава. В битка при р. Метавър в Умбрия, римляните разбиват картагенската армия, командувана от Хаздрубал Барка (брат на Ханибал), идваща от Испания в помощ на Ханибал. В сражението Хаздрубал загива. Тази битка се оказва решаваща за окончателното поражение на Картаген. 205 г. пр.Хр Сципион е избран за консул и е назначен за управител на провинция Сицилия. 204 г. пр.Хр.Експедиционна армия начело със Сципион слиза на африканския бряг и обсажда финикийския гр. Утика. Сципион сключва съюз с досегашния съюзник на Картаген царя на Нумидия — Масиниса. Ханибал напуска Италия и заминава за Африка, за да отбранява застрашения Картаген. 203 г. пр.Хр.В сражение при „Великите равнини" Сципион разгромява картагенската войска. 202 г. пр.Хр.И битката край Зама (град е Нумидия) Сципион се среща с Ханибал. Помощ на римляните оказва цар Масиниса, който им предоставя нумидийска конница, Картагенската армия е разбита, а самият Ханибал избягва в Картаген, като предлага на Рим да сключи мир, независимо от условията. След завръщането си в Рим, Сципион е наречен „Африкански". 201 г. пр.Хр. Край на Втората пуническа война. Между Рим и Картаген е сключен мирен договор, по силата на който Картаген се лишава от всичките си владения извън Африка и от целия си военен флот. Освен това Картаген няма право да воюва без разрешение на Рим и се задължава да изплати контрибуция от 10 хиляди таланта за срок от 50 години. В Испания са създадени 2 провинции: Близка Испания и Далечна Испания, за чието управление са назначени (197 г. пр.Хр.) двама нови претори. В резултат на военните разрушения, Италия понася големи материални загуби. 149—146 г. пр.Хр.-Трета пуническа война. Тя се води от Рим с цел пълното унищожаване на Картаген. Конфликтът на картагенците с царя на Нумидия — Масиниса създава благоприятна възможност за римляните да нападнат Картаген. Всъщност в Рим отдавна гледат с неудовлетворение как Картаген възстановява морското си могъщество. Разцветът на Картаген предизвиква тревога у римляните. Под предлог, че картагенците нарушават договора от 201 г. пр.Хр. римският сенат обявява война на Картаген. След двегодишна обсада, римските войски под командуването на Сципион Емилиан (Африкански Млади) превземат героически защитавания Картаген. Градът е разрушен до основи, а жителите му продадени в робство. Територията на Картаген е обявена за римска провинция. Земите му стават държавна собственост на Рим. В Западното Средиземноморие се утвърждава напълно римското господство. През този период били водени и редица други завоевателни войни, в резултат на които се осъществявал процесът на създаването на първите т. нар. “Римски провинции” – Югозападна Сицилия, Сардиния, Корсика, Испания, Северна Африка и Македония. Почти още в началото на този период се формирали две нови социални прослойки на робовладелската върхушка, а именно римският нобилитет и конниците, селяните загубили земите си и се превърнали в паразитен градски слой (пролетарии), а робите станали основна производителна сила във всичките стопански сфери. През този период избухнали първите две въстания на робите, известни като Сицилийски въстания (през 138-132 и през 104-101 г. пр. Хр.), както и въстанието на Спартак (74-71 г. пр. Хр.). 138—132 г. пр.Хр.-Първо голямо въстание на робите на о. Сицилия. През II в. пр.Хр. в римската държава избухват мощни въстания на робите, разгръща се народно движение за аграрна реформа. У угнетените и страдащи роби се зараждат бунтовнически настроения. Въстанието на о. Сицилия започва с убийството на жестокия робовладелец Дамофил. Начело на заговора застава сириеца Евън. Под негово командване въстаниците завземат много градове в Сицилия. С подкрепата на земеделците, които работят на аренда, те организират своя независима собствена държава в Сицилия. Създават силна армия, с която печелят много победи срещу римляните. Въстанието взима големи размери. Срещу въстаниците е изпратена консулска армия начело с консула Публий Рупилий. Римките войски блокират столицата на въстаниците Хена. С помощта на изменници римляните превземат Хена. Евън е пленен и осъден на смърт. Сицилийското въстание бележи началото на подобни събития в различни части на римската империя, най-вече на Изток. 74—71 г. пр.Хр.-Най-голямото въстание на робите в историята на древността под водачеството на Спартак - тракиец по произход, римски роб и гладиатор, превъзходен организатор и вожд. Една от характерните черти на стопанския живот в римската държава през първата половина на 1 в. пр.Хр. е нарастващият брой на робите, взети по време на войни или корсарски (пиратски) акции. Трудът на робите се използува предимно в земеделието, което е на високо ниво (развиват се едрите поземлени имения). Значителен брой роби работят в мините и в каменоломнте. Техният труд се използва и в занаятчийството. Въстанието започва със заговора на гладиаторите в гр. Какуа (74 г. пр.Хр.), ръководен от Спартак. В него участвуват около 200 души. Към тях се присъединяват масово цели отреди революционна настроени роби. Въстанието придобива огромни размери и обхваща почти цяла Италия. Слартак не се стреми към създаване на отделна държава. Неговата цел е на всички въстаници да се върне свободата и възможността да си разотидат по родните страни. Когато армията на Спартак спечелва първите си победи, към нея се включват и обеднели селяни-пастири. Спартак организира силна армия и възнамерява (тръгвайки към северна Италия) да премине Алпите и да се озове в Галия и Тракия. Край гр. Мутина (72 г. пр.Хр.) побеждава римляните, след което променя първоначалния си план, насочва се на юг и като подминава Рим се отправя за о.Сицилия, където разчитал на подкрепата на хилядите роби, Преминаването на Мйсинския пролив не сполучва, тъй като сицилийските пирати не изпълняват обещанието си да предоставят кораби. Римският сенат дава извънредни диктаторски пълномощия за борба с робите на цреторът Марк Лициний Крас, който се проявил в суланския поход срещу Рим. Крас блокира пътя на въстаниците на север. При това положение Спартак решава с кораби да се прехвърли в Гърция, но среща съпротивата на двама от своите пълководци. Те се отделят от Спартак, но са разбити от Крас. Армията на Спартак стига до Аиулия, където е атакувана от Крас (71 г. пр.Хр.) При ожесточено сражение тя претърпява поражение. На бойното поле пада убит и самият Спартак. Крас заповядва да се издигнат 6 хиляди кръста по пътя от Капуа до Рим, на които да се разпънат взетите в плен въстаници. Въстанието на Спартак сериозно разтърсва робовладелския строй, то показва, че противоречията в него се изострят. Споменът за Спартак всявал ужас дълго време сред римските робовладелци. Пред опасността от нови въстания, те започват да делят големите поземлени имения на отделни участъци, които дават под аренда — т. нар. колони. През този период възникнало и демократическото движение на братята Гай (154-121 г. пр. Хр.) и Тиберий (162-133 г. пр. Хр.) Гракхи. 133 г. пр.Хр.-Трибунат на Тиберий Семпроний Гракх. Избран за народен трибун той възглавява мощно движение на свободното гражданство и предлага на сената законопроект, регулиращ окупацията на обществената земя. Според Тиберий основна причина за упадъка на римското могъщество е обезземляването на дребните свободни земеделци, които попълват армията. Те затъват в дългове и продават земята си, изкупувана главно от сенаторите. Така възникват едри земевладения, в които се трудят все повече увеличаващ се брой роби, а броят на дребните земеделски стопанства намалява, което снижава боеспособността на армията. Като се основава на стария закон на Лициний и Секстий (367 г. пр.Хр.), Тиберий предлага ново разпределяне на обществената земя („агер публикус"). Според него всеки баща на семейство може да притежава най-много 500 юга (ок. 125 ха) земя и по 250 юга за двамата си сина, т. е. нито едно семейство не може да разполага с повече от 1000 юга (250 ха) земя. Излишната земя се изземва и се разпределя от специална комисия между безимотните. Противниците на законопроекта — едрите поземлени собственици, успяват да привлекат на своя страна другия народен трибун Гай Октавий, който се обявява против законопроекта и налага своето вето при гласуването на закона. Поставен в затруднено положение Гракх предлага на народното събрание да отзове Октавий като трибун. На мястото на Октавий е избран нов трибун. Това освобождаване на трибуна е първото открито нарушаване на законите за неприкосновеността на народния трибун. Въпреки ожесточената съпротива на едрите земевладелци, законопроектът е гласуван и приет. Създадена е и комисия с широки пълномощия. В състава й са включени Тиберий, брат му Гай Гракх и тъстът на Тиберий — Апий Клавдий. След подстрекателства от страна на противниците на аграрната реформа, в кръвопролитна схватка Тиберий Гракх е убит(132 г. пр.Хр.) . Загиват и няколкостотин негови привърженици. По това време в Рим съществуват две основни политически групировки: на оптиматите — защитници на традиционните римски порядки, на властта на чиновниците и могъществото на сената (т. е. изразяват интересите на нобилите и са противници на аграрните реформи) и на популарите, които защитават интересите на плебса, подкрепяни често от селяните и конниците, които настояват за демократизация на обществения строй, аграрна реформа и отмяна на дълговете. Въпреки смъртта на Тиберий, комисията в нов състав (умира Апий Клавдий) продължава своята работа и разпределя земята. По предложение на Сципион Емилиан аграрната комисия е лишена от съдебни функции, което затруднява работата й, особено, когато трябва да се установи коя земя е частна и коя — обществена. Тези функции се предоставят на консулите и цензорите. На практика това парализира по-нататъшното провеждане на реформата. Внезапно умира Сципион Емилиан, политически водител на оптиматите. Той загива при тайнствени обстоятелства по време на дискусиите около предложенията на Гай и Тиберий Гракх, на които той е противник. 123—121 г. пр.Хр.-Трибунат и законодателна дейност на Гай Семпронин Гракх. Той издига широка програма за демократични преобразования в римското общество. В нея Гай Гракх предвижда и аграрни закони и реформи в армията, в администрацията, в съдопроизводството, в монетната система. Първоначално Гракх възстановява аграрния закон на Тиберий. Върнати са и съдебните права на аграрната комисия. На безимотните граждани са раздадени земи. За да привлече на своя страна и градското население Гай Гракх прокарва закон, според който градското население може да купува на ниски цени зърнени храни от държавните складове. Прокаран е и закон в интерес на конниците — създадени са съдебни комисии от конническото съсловие за разглеждане делата за злоупотреби с властта и корупцията на римските наместници. Пак на конниците Гракх предоставя редица привилегии и търговски изгоди в провинция Ааия, Той предлага да се изпратят римски колонисти в провинциите, по-специално на мястото на разрушения Картаген. Съществено значение има и военната реформа. Тя намалява броя на задължителните военни походи за римските граждани, след които те се освобождават от военна служба. Освен това държавата раздава безплатно оръжие, екипировка, осигурява и заплата на воините. За подобряване на съдопроизводството са създадени няколко постоянни съдебни комисии, които следят да не се допускат съдебни злоупотреби. Със специален законодателен акт са потвърдени правата на римските граждани. За да засили ролята и властта на народния трибун Гракх ограничава най-важните функции на сената. Поставя на второстепенно място консулите. Предложен е и законопроект за приравняване на италийските съюзни общини по права с римските граждани. Този законопроект среща съпротива както от страна на противниците на Гракх, така и от страна на неговите привърженици. Народното събрание отхвърля този законопроект, както и предложението за основаване колонии в Картаген. Проведена е и реформа в монетната система — тежките бронзови монети (асове) се заменят с монети с по-малко тегло, което улеснява търговските плащания. Като използуват отсъствието на Гракх от Рим, противниците на реформите започват остра борба срещу него. Връщайки се в Рим Гракх се кандидатира за трети път за народен трибун (121 г. пр.Хр.), но не е преизбран. В сената консула Олимий обвинява Гракх в убийство. Като разбира намеренията на противниците си, той прави опит да вдигне въстание и призовава народните маси. Заедно със своите привърженици той се изтегля на Авентинския хълм. При отбрана Гракх е смъртоносно ранен и умира като заповядва на роба си да го убие. Военната реформа на Гай Марий (158-86 г. пр. Хр.) допуснала в армията обезземленото и пролетаризирано население и превърнала армията от наемна в професионална. 107 г. пр. и. е.-За консул е избран Гай Марий. Той произхожда от заможно латинско семейство, няма образование, но с качествата си на способен войник с несъмнен военен талант се изявява като един от най-големите военачалници в края на II в. пр.Хр. От това време е и вожд на демократичното движение (популарите) в Рим. След отзоваването на Метел, командуването на римската армия в Африка е поверено на Гай Марий. С помощта на Луций Корнелий Сула (привърженик на оптиматите и противник на Марий) Гай Марий нанася редица поражения на Югурта и успява да го плени. (105 г. пр.Хр.). С това се слага край на продължителната Югуртинска война. В 104 г. пр.Хр. Марий триумфално се завръща в Рим. В продължение на 6 години е избиран за консул, нещо което дотогава не се е случвало в Рим. Провежда военна реформа, в резултат на която войската от гражданско опълчение се превръща в редовна армия. Той вербува въз войската граждани без необходимия ценз (имуществото им не достига до 4000 аса). Легионерите получават от хазната пълно военно снаряжение и храна, а след 16-годишна служба (ветерани) получават и парче земя, като осигуровка от страна на държавата. След пълното професионализиране на армията военачалниците започнали да я използуват за свои лични икономически и политически интереси и най-вече за обезпечаване на стремежа им към диктатура, а ясно очертано начало в това направление било поставено от Луций Корнелий Сула (138-78 г. пр. Хр.), който победил в гражданската война през 83 г. пр. Хр., станал диктатор, отменил всички демократични придобивки на римляните и ги подложил на масов терор; като диктатор Сула управлявал от 82 до 78 г. пр. Хр. Окончателната гибел на Републиката била подготвена от гражданските войни и от съпътствуващите ги диктатури на Първия триумвират (от 60 до 53 г. пр. Хр.), на Помпей (от 52 до 47 г. пр. Хр.), на Цезар (от 45 до 44 г. пр. Хр.) и най-вече на Втория триумвират (от 43 до 27 г. пр. Хр.). Победата на Август (Гай Юлий Цезар Октавиан) в 30 г. Пр. Хр. над Марк Антоний (82—30 пр. Хр). се счита за края на римската република и началото на империята. Използвана литература:  История на древния Рим. С, 1974.  История Европы Т1 1988  Момзен Теодор. "Римска история".,2000  Попов? Д.. Ал. Николов. „История на стария свят". С , 1997  Разраоотки на студенти от Софийски университет "Св. Климент Охридски"  Тит Ливий „ Достопаметни герои и деяния" 1989  Тит Ливий „ Историята на Рим. Кн.1" 2004  Бонгард-Левина Г.М. “Древние цивилизации” 1989  Welch K. “The Romans” 1999