Библиотека на хлапетоооо

Обещах на приятелчетата ми списък с вдъхновяващи четива. Този списък е непълен, неточен, но затова пък субективен. Авторът не се слави със силна памет. Нито със слаба. За да избегне неизбежния гняв на подведените, планира бягство в чужбина за следващите няколко години. Броят им зависи от това колко бързо ще бъде забравено злодеянието му.

И все пак, това са част от книгите, които ме изградиха като личност. Опитах се да бъда кратка. Не успях. Утехата ми е, че можеше да е и много по-зле. Със звездичка са онези, които смятам за инспириращи апетит към познание. Въпреки че и това е относително.


Увлекателно-информативни четива:


Светът на Софи* от Юстайн Гордър представя западната философия чрез интересен сюжет, сърдечност и лека ирония. Тя е от книгите, които провокират и създават интерес, чудесна първа стъпка към изграждане на любопитно отношение към света, към осмисляне на екзистенциалните въпроси.

Философията – диалог с дъщеря ми* от Роже-Пол Дроа. Малко по-суха и интелектуална, но също отключваща любопитството книга, написана на достъпен език и подходяща за млади невестулки.

Утрото на магьосниците* от Луи Повел и Жак Бержие. Изкъртващо хоризонтите пътешествие по следите на алхимици, минали цивилизации и митични човешки възможности, базирано на строг научен подход и професионализъм. Тази книга не дава отговори, защото всеки сам трябва да ги намери за себе си. Индивидуалността започва с въпросите.

Дао-то на Пух*, Дъ-то на Прасчо* от Бенджамин Хоф представят Даоизма по един забавно-увлекателен начин, с много разсъждения върху съвременната култура и ценности. Любимо четиво, най-вече заради комбинацията от ясни обяснения, очарователен хумор и мечопуховски примери. (на който му хареса даоистката мисъл, може да прочете Хрониките на Дао от Ден Миндао, ако и това не му стигне, направо да мине към трудовете на Лао дзъ и Чжуан дзъ).

Мечо Пух за Управлението* от Роджър Алън е забавен трактат за основните правила на ръководството (на себе си и на другите). Принципи, приложими на ежедневно ниво и поради това твърде полезни. Разглежда механизмите на процеси като Мотивация, Организация, Комуникация и т.н. Чудесна за всяка възраст.

Цветя за Алджърнън* от Даниел Кийс. Мъж със забавено развитие се подлага на експеримент, който постепенно увеличава IQ-то му до свръхчовешко. Историята проследява как се променя светогледът му с нарастване на интелигентността. Добър поглед върху предимствата и недостатъците на ума, както и върху човешките взаимоотношения в този контекст. Вкусен коктейл от увлекателен сюжет и приложна психология.


Цар Плъх, Шогун от Джеймс Клавел. Две изключително интересни истории, наситени с дълбочина и инкрустирани върху богат исторически фон. Четат се на един дъх и топлят през зимата. Подобна многопластовст има и в:

Сътворението* от Гор Видал (обективен поглед върху културата и религиите на древна Гърция, Индия, Персия и Китай). Видал е автор с изключителни познания и разнообразие от подходи. Социо-културно и политически активен - впечатляващ, дори само с това, че е все още жив и ритащ.

Името на Розата от Умберто Еко – Еко перфектно преплита задъхваща криминална история с етико-философски разсъждения и богат исторически контекст (подобна многопластовост, но доста по-слаба, докарва и в Баудолино). Няколко дружки ми направиха забележка да я сложа при интелектуалните четива и може би са прави, но все пак мисля, че криминалната история я прави лека за четене, а вече кой колко ще вземе от книгата е друг въпрос.


За хората на сърцето, обичащи езика на приказките, ненатрапчивата им мъдрост и зареждащо сияние, ето няколко светообръщащи неща:


Приказка без край* и Момо* от Михаел Енде. Енде, освен богата като Крез душеност и разплискано въображение, притежава завидна ерудиция. Книгите му са изпъстрени с алюзии и препратки, което позволява многопластово четене и биха се харесали на разнообразна аудитория.

Малкият Принц* от Екзюпери – тук думите са излишни.

Мечо Пух от Алан Милн е една от набедените за детски книги. За мен тя си остава настолно четиво, към което посягам както когато искам да се посмея до сълзи, така и когато имам нужда от сериозни отговори. Тя винаги ми връща лекотата, чувството за изконна простота и закономерност на живота.

Невидимото дете и общо взето всичко от Туве Янсон – магическа реалност в чист вид. Само за усещащи.

Приказка за Стоедин* от Никола Русев е ненатрапчиво-философска приказка с множество идейно-емоционални конотации и

Последният Еднорог от Питър Бийгъл

Алиса в страната на чудесата, в огледалния свят, в квантовия свят и къде ли още не. Само за хора с въображение.


Това са няколко бисерчета, които въздействат ненатрапчиво, четат се с лекота и след тях човек не е същият.


9 разказа, Семейство Грас*, Спасителят в ръжта* от Джером Селинджър. Винаги, когато чета Селинджър, се чувствам сякаш съм влюбена Тялото ми потръпва, полазва ме озарение. При него, като в любовта, всичко е наситено и същевременно леко, изпъстрено с всички цветове на дъгата

Пилето*, Последна Любов* от Уилям Уортън. Един от най-любимите ми автори – вълшебен, стряскащо истинен (не спестява нищо на читателя) и сякаш носи една озарена гледна точка към живота – поглед на истински творец. Кара ме да се отърсвам от фалшивото и отново да светя.

Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света от Уолям Сароян. Разкази, които стоплят и превръщат животното в човек по един пъстър и разчупващ начин. Никаква дидактика. Простичък магичен поглед към света.

Принцът на приливите от Пат Конрой. Главозамайващ диапазон от разтърсващи емоции. Книга, след която имаш чувството, че си изживял един друг живот.

Самотният бегач на дълги разстояния* от Алън Силитоу. Особено подходящо четиво за инакомислещи младежи. Бунтарство и антиконформизъм в отстояване на индивидуалността.

Всички утрини на света от Паскал Киняр. Страхотна за хора с духовна нагласа и трансцендентално мислене. Простичко и земно написана като изящна поема, поглеждаща в дълбините на душата и истинското изкуство.

Нещата от живота* от Пол Гимар е разтърсващо четиво за размислите малко преди и малко след осъзнаването на задващата се смърт и нейната неизбежност. След нея имаш чувството, че досега си спал.

Тримата Влъхви от Мишел Турние е притча за духовното съзряване. Простота и дълбочина. Хватката й не ме пусна до края. Пък и още държи.
На изток от рая от Джон Стайнбек е съвременна интерпретация на легендата за Кайн и Авел, надрастваща еднопластовите понятия добро и зло, вникваща в човешката многоизмерност и личност-в-перспектива.


Няколко култови заглавия, превърнали се в смислов афродизиак за цели поколения. Ако това се окаже вашият тип книга, след нея ще се чувствате като след качествен секс


По пътя*, Подземните и т.н. от Джак Керуак (на който му харесва, може да мине на Буковски и Бъроуз). Керуак е фундаментът на онова бийт (beat - прецакано) поколение на бунтари и инакомислещи от 50те. Жалко, че не мога да издиря интервюто, в което Дейвид Бауи разказва как По пътя е променила живота му. Но пък намерих това: http://litclub.com/archiv/broi21/kerouac.htm

Джонатан Ливингстън Чайката*, Илюзии* и Едно от Ричард Бах. Някои ще се влюбят в тези книги, други ще ги сметнат за патетичен идеализъм. Въпрос на вкус, казало кучето, като го попитали защо си ближе гъза. Ако първата ви хареса, вкусете и останалите, но не правете грешката да четете всичко от този автор.

Алхимикът*, Петата Планина и Вероника решава да умре от Паулу Коелю. Като цяло Коелю е лигав и масов автор, но на определен тип хора оказва благотворно влияние. Тези трите единствено ми харесаха от нещата му.

Мравките* и Денят на Мравките от Бернар Вербер – фантастична криминална история, разказана от учения, изследовател на мравките Бернар Вербер; богатство от идеи и нови измерения, което си струва препрочитането. След нея ще внимавате къде стъпвате.

Гняв, Дългата разходка от Стивън Кинг. Това не изчерпва шедьоврите на очилаткото, който за съжаление напоследък го подкара съвсем конвейрно, но са задължителни за всеки тийнейджър.

Сидхарта*, Ирис*, Нарцис и Голдмунд от Херман Хесе. Хесе е изключителен автор, поетичен и аналитичен, озаряващ с красотата на своите визии. Тези трите, както и приказките му, са добро начало за потапяне в увлекателния му и извисяващ свят.
Полет над кукувиче гнездо от Кен Киси хвърля поглед към безличността на системата и автентичността на индивида. Порив към свободата на различността и нещата, които го спират. За някои ще е тежичка, затова я препоръчвам на хора с комплексно мислене и склонност към емпатия.



Няколко заглавия със сатирично отношение към човечеството, които ме карат да се усмихвам иронично и същевременно ме замислят. Повечето също попадат в категория култови. Влизат под шапката ‘Убийствен хумор и не само’ може би с изключение на последното, което е сатирично по своеобразен начин (английски хумор).


Кланица пет*, Времетръс, Синята Брада от Кърт Вонегът. Вонегът е цяла вселена и във всяка книга успява да бъде своеобразен и нов. Сещам се поне за още пет любими негови отрочета, но нека не прекалявам с фенщината си.

Пътеводител на галактическия стопаджия* от Дъглас Адамс (това е от най-култовите). Въпреки фентъзи формата, Дъглас Адамс, както и Пратчет, успавя да бъде многопластов и интелектуално провокативен.
Поредицата за Светът на Диска на Тери Пратчет. Този уникум не можа да ми омръзне дори след като изчетох почти трийсет заглавия. Даже с всяко следващо все повече ми харесва. Спомням си тъкмо бях прочела томчето с древнокитайски трактати ‘Изкуството на войната’, ‘Кодекс на самурая’, ‘Владетелят’ на Макиавели и още няколко подобни, когато за разредител глътнах ‘Нощна стража’ на Пратчет и се покъртих как този човек е успял да събере всички тези древни философско-политически идеи в една книга, на която, на всичкото отгоре, не спрях да се смея. Гащи му свалям за тази комбинация от нечовешка ерудиция, ирония и хумор. Спомням си, че Евгени Дайнов (бая начетена тиква) сподели същото мнение за Пратчет.

Параграф 22 от Джоузеф Хелър. Тук думите не стигат. Смехът също. Задължително за всеки четиво.

Наталия от Антонио Гомес Руфо. Руфо е великолепен автор, но останалите му книги са за по напреднала възраст, поне според мен. Наталия ме задави от смях, показвайки ми нелепостта на това да си човек, като същевременно изкара от мен и сълза на умиление по същото.

Човекът вълк, Пяната на Дните, Сърца за изтръгване от Борис Виан. Абсурдизъм и сюрреализъм се преплитат с нежност и серизони разсъждения (често в камуфлаж). Неповторим свят за ценителите на циничната възвишеност.

Generation П от Виктор Пелевин – сатирична, иронична, аналитична, културологична и изпъстрена с енигматична вавилонска митология. Друсане с мухоморки, пораждащи всестранни размишления, тарикатлъшки копирайтърски прозрения, пиянски дзен слогани, докато не се появява духът на Че Гевара и по кантовски не светва читателя за въздействието на тоталната реклама в съвременната масова култура. Повторих я моментално.

История на света в 9 глави и ½ от Джулиян Барнс – забавни истории за човешката природа с исторически контекст. Чудесен стил, лютив хумор и чести боцвания с кърфица, къде по задника, къде по тиквата.

Театър от Уилям Съмърсет Моъм – дисекция на човешката суетност и позьорство. Английският хумор и аристократичният стил вдигат нивото и провокират ментално.


Долните са силно провокативни и изискват лек интелектуален напън. Осмиват човечеството по един стряскащо-жесток начин, за разлика от сатиричния тон на горните.


1984*, Фермата* от Джордж Оруел стимулират критичното мислене и създават социално активна нагласа.
451 по Фаренхайд* от Рей Бредбъри. Тази книга е сходна с тези на Оруел, затова я слагам и тук, освен в категория Фантастика, където съм я представила.

Американски психар от Брет Ийстън Елис. Един от най-добрите съвременни романи, кърваво обрисуващ бездънната душевна празнота, родена от ценностите на консуматорското общество и стремежът за имиджова надпревара. Страхотен анализ на западния социум и масовата култура.

Парфюмът и Гълъбът от Патрик Зюскинд. Който иска да добие представа за размазващото чувство за хумор на Зюскинд, нека посети четвъртия етаж на Народния театър, където се играе пиесата му ‘Контрабасът’ с Вальо Ганев в главната и единствена роля. Всяко от незасищащо малкото му произведения (общо три) може да мине и като труд по Антропология/Психология.

Кървав сън и Железен карнавал от Серж Брюсоло. Две брутални истории за човешката природа. Най-циничните, които съм чела и същевременно пробуждащи като шамар. Тези книги се водят фантастика, но тук жанрът е само мазол на петата на сфинкса.



Фантастиката е изключителен жанр, защото дава по-широки хоризонти за изразяване на трансценденталното. Тя е подходяща за онези, които бързо се отегчават и трудно задържат вниманието си върху по-сериозните четива. Със своята увлекателност и динамичност тя облича в пъстри дрехи дори най-тежката философия. За съжаление отношението към нея е твърде поляризирано. Едни я харесват до пристрастяване и ограничават четивата си в рамките на жанра, други подхождат с предразсъдък като към несериозна фантасмагория. За мен лично тя беше преход към философията и тежките четива. Долните са абсолютна класика в жанра.


Странник в странна страна* от Робърт Хайнлайн. Казват, че с тази книга Хайнлайн е създал нова религия, но за разлика от колегата по перо и жанр Л. Рон Хъбърд (сциентоложка църква), не я е институционализирал. Ако е така, то аз съм религиозна. Това е една от книгите, повлияли най-силно на израстването ми.

Играта на Ендър* и продължения от Орсън Скот Кард. Всяка част от поредицата има свой акцент. Ендър (1) демонстрира изследователско отношение на човека към себе си, гъвкавост и нестандартно мислене, трансформиране на проблемите в предимства. Ако пък не знаете какво е емпатия, Говорителят на мъртвите (2) ще ви покаже. Ксеноцид (3) от своя страна е книга за проблемите на етиката и морала, като същевременно дава добър поглед върху китайската култура, дзен и дао. Всяка от книгите е написана засмукващо интересно и често ме е разплаквала.

Дюна и продължения от Франк Хърбърт. Това е обикновена книга, колкото ‘Матрицата’ е обикновен филм. Да я прочета за мен беше като пророчество. Но все пак трябва да отбележа, че е залък за нестандартни усти.

Господарят на Светлината от Роджър Зелазни беше книгата, която ме накара да се очаровам от Будизма. Смешна, иронична, на моменти цинична и излъчваща лекота фантастична приказка за един бъдещ Буда на друга планета, който ще прескочи вековете и зацапванията, и ще ви върне към оригинала – божествено земен.

Градът*, Междинна станция, Всичко живо е трева от Клифърд Саймък. Саймък е изключителен хуманист и не се изчерпва само с тези книги. Човечеството още не е дорасло за толкова широко скроен мироглед. За мен беше като допир с чужд интелект.

451 по Фаренхайд* от Рей Бредбъри. Полет в бъдещето с невероятни прозрения за човешките ценности. Бредбъри винаги държи високо ниво, така че може да се подхване отвсякъде (ако това ви допадне, се довършете с Марсиански Хроники, Вино от глухарчета, разказите му и т.н.)

Повече от човешки от Теодор Стърджън. Книга за едно по-висше измерение на съзнанието и пътя към неговото съзряване.

Хиперион от Дан Симънс е разтърсващ чувствителността роман, който ме накара да се влюбя в поезията на Джон Кийтс. Музика за душата.
Аркадий и Борис Стругацки. Фантастиката при тях е фон за широтата на идеи, непобиращи се в традиционното. ‘Пикник край пътя’ (по която е направен култовия ‘Сталкер’ на Тарковски), ‘Охлюв по склона’, ‘Милярд години до свършека на света’, ‘Бръмбар в мравуняка’ са необикновен поглед в бъдещето, провокиращ и многопластов като най-доброто в жанра.

Невромантик от Уилям Гибсън. Реалност на ръба на осмислянето. Омагьосваща и нетипична кибер приказка с метафизична застройка и подмокряща чувственост.


Това са няколко провокиращи интелекта книги за ценящите лупингите на мисълта и нестандартните гледни точки.


Махалото на Фуко от Умберто Еко. Доста надценявана като стил книга, заради тежкото начало и многото препрадки и цитати. Ако не ви задавят първите 30-40 страници, ще бъдете увлечени от шеметна история, толкова богата на идейни пластове, че поне един ще ви хареса.

Дългът към удоволствието от Джон Ланчестър. Циничната история на един отровител, който с аристократична виртуозност поднася нестандартното си (меко казано) мислене на четящия. Идеите тук идват като шок за рационалната (ортодоксална) мисъл и човек просто няма как да не се замисли, най-вече за да се опита да ги обори. Ланчестър е обявен за съвременния Оскар Уайлд.

Портретът на Дориан Грей* от Оскар Уайлд. Горната рецензия важи с препълнена сила и тук. Този човек е феномен.

Метеорите от Мишел Турние. Интелектуално четиво за различността спрямо конформизма, за естетиката и морала (където тя липсва), за многоизмерността на света и стаената в него магическа реалност.

Луна и Грош от Уилям Съмърсет Моъм. Портрет на абсолютния творец, превърнал се в проводник, отдаден напълно на изкуството – до циничност, жестокост и загуба на личността. Зашеметяваща.

Последното Изкушение от Никос Казандзакис (и този тип празно няма). Представете си един малодушен и съмняващ се Исус, който се изкушава от земното и няма достатъчно вяра. Представете си и че това е единственият път към кръста и спасението.

Упражнения по стил от Реймон Кьоно – една история от 3 реда, разказана по сто различни начина. Радост за интелекта и въображението.
Лолита от Владимир Набоков – гмуркане в умопомрачително сложния свят (или светове) на човешката психика.

Игра на стъклени перли от Херман Хесе. Една утопия, където знанието е превърнато в естетически идеал, а човекът – в негово оръдие и продукт. Но дори съвършеното знание има нужда от душевност и вътрешна свобода.

Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет от Робърт Пърсиг. Пърсиг има само две книги. И двете са останали в историята. Тази е метафизично пътуване с мотор през сърцевината на Америка и на човешката душа. Изследване на ценностите и връзката между нещата. Аз лично съм влюбена в Лайла, втората, но тя е по-скоро труд по антропология и онтология, така че е само за хора с такава нагласа.


Накрая не ми остава нищо друго, освен да пожелая на младите си другарчета да четат достатъчно, за да мога да достигнат сами до книги като Майсторът и Маргарита на Михаил Булгаков, Степният вълк на Херман Хесе, Хазарски речник на Милорад Павич, до автори като Борхес, Макс Фриш, Халил Джубран и Достоевски. Аз ще ги чакам на края на това пътуване. В съавторство с Нав и списък и вдъхновение от един учител