Друзите като религиозна общност.

Друзите, известни още като „Синовете на божието благоволение” са тайна религиозна секта,чиито корени могат да бъдат проследени в Египет преди хиляди години. Те вярват,че Бог се е преродил на Земята под формата на техния лидер al-Hakim bi-Amrih Alla (ал Хаким би – Амрих Алла). Друзите са религиозна общност без родина. Много от тях емигрират в страни като Ливан, Сирия и Израел, докато други се установяват в целия Близък изток. По расово етнически белези друзите са от смесен тип. Голяма част от тях имат арабски произход, но са част и от иранското,кюрдското и европейското културно наследство. Вярванията на друзите не са достатъчно изследвани. Тяхната затворена общност много често отказва да говори за вярванията си поради страх от преследване. Според официалните догми на Исляма те са радикални в стремежът си към равенство между мъжете и жените, отричане на робството и отделянето на църквата и държавата като отделни институции. Друзите са оцелели в продължение на векове като остават затворени вътре в техните общности. Тяхното разпространение варира от 700 хиляди до 2 милиона в световен мащаб. Тази широка гама е така, защото друзите не са били част от официално преброяване на населението от 1930 г. насам. Груби изчисления, обаче, че броят на друзите в 390000 в Ливан, 420000 в Сирия, 75 000 в Израел, 15000 в Йордания, и около 80 хиляди пръснати из останалата част на света, най-вече в Северна Америка, Австралия и Западна Африка. Американският друзи общество предполага, че броят на друзите в Съединените щати между 15000 и 20000. Въпреки ,че те живеят в различни части на света друзите имат знаме.Това засилва чувството им за единство и открита ицентичност. Знамето включва пет цвята, които представляват пет пророци. Той съчетава зелен триъгълник от страна на флага и четири хоризонтални ивици червено, жълто, синьо и бяло. Червеното символизира сърцето и любовта към човечеството, зеленото - земеделския производител и живота, бялото - въздуха и чистота, жълто слънце и пшеница, и синьото - небе и вяра. История През 1009, Ал-Хаким би-Амрих Алла се обявява за земното въплъщение на Бог. Постепенно с разпалени речи той започва да привлича последователи и друзите се формират като секта близо до Кайро, Египет. Ранните години започват с борбата с членове на шиитската секта на исляма, които са разгневени, че върховенството на пророка Мохамед, лидер на мюсюлманите, се оспорва. Последните години от живота на Ал-Хаким са наниз от необичайни, ирационални действия, които са довели до раждането стереотип,че друзите са крайни еретици. През 11ти век,друзката религиозна мисъл се развила далеч в Исмаилската секта, подгрупа на шиитския Ислям. Друзите не се опитвали да сменят основните принципи в Ислямската религия, но се опитали да създадат единна държава на мюсюлмани от различни секти. Вместо това, друзите се опитали да се съсредоточат върху принципи, които всички мюсюлмански секти споделяли като цяло, и да дадат на всяка секта свобода на мнението по точки, свързани с Исляма, които не засягат тези принципи. Знае се,че вярват в един Бог и седем пророка – Адам, Ной, Ибрахим, Моисей, Исус,Мохамед и Хамза ибн Али ибн Ахмад. Те вярват,че Свещеният Коран е законът, който те спазват. Обаче, те имат свободата да интерпретират неясни фрази от Корана без да променят ислямските принципи или вярвания. Друзите вярват,че фатимидският халиф ал-Хаким,който властвал над Египет (985–1021),смятан от много други за доста чудат, е обединителят на мюсюлманите и държителят на ислямската сила по онова време. Първият,който поддържал тази гледна точка бил мъж на име Хасан ибн Хайдара ал-Ахрам, исмаилски учител и придворен на Ал- Хаким. След неговото убийство, каузата му била поета от персийския имигрант Хамза ибн Али ибн Ахмад, който в писмо от 1017 настоял, че всички офицери и придворни би трябвало да признаят силата, която била дадена от Бог на ал-Хаким и предишните фатимидски халифи да обединят и разрешат Исляма. Хамза станал действителният създател на групата.Самите друзи възприемат действията на Ал-Хаким като доказателство за неговата божественост. Историците на религията смятат, че репутацията на Ал-Хаким за нестабилна е преувеличена, но го определят като капризна,загадъчна и склонна към насилие личност . В своето изследване „Друзите – история и произход””, Робърт Бентън Бетс пише : "общата картина, която се очертава покрай личността на Ал – Хаким е на брилянтен мегаломан, който мечтае за обединение на ислямския свят под своя егида на всяка цена - цел, към която всички негови политически ходове, вътрешни реформи, дори създаването на ново религиозно движение със себе си като божествен център". Ал-Хаким изчезва около 1020 година. Широко разпространена е приетата теория е, че той е бил убит от заговорниците с помощта на сестра си. Други смятат, че той просто изчезва в изгнание поради отчаянието си, че някога няма да постигне целите си. Приемникът на Ал – Хаким ,Хамза ибн Али ибн Ахмад впоследствие дава на религията форма и съдържание и формира различните догми във вярата. Страхът, обаче, е широко разпространен сред друзите и в продължение на шест години след изчезването на техния лидер се крият. Те бавно отново навлизат в обществения живот, но повечето започват да емигрират в отдалечени планински райони в Ливан, Сирия. Част от общността остава в Израел, където първоначално са се надявали, че могат да практикуват вярата си без преследване. Заради страха си от външни недоброжелатели,нови членове не са допускани до сектата от 1043 насам. Въпреки ,че се опитват да избегнат конфликт с големи религиозни групи, друзите живеят сред мюсюлманите в Близкия изток, изправени пред редица препятствия. . Племенните схватки са спорадични, но в продължение на близо хиляда години. С течение на годините друзите, които не искат да се справят с враждебността публично приемат учението на мюсюлманите и практикуват собствената си религия тайно. Религиозни книги Хамза ибн Али ибн Ахмад се смята за духовен син и пряк приемник на ал – Хаким. Той събира четирима помощници,на които,също като на себе си,дава гръмки имена. Например самият той се нарича Вселенската мисъл,Центъра,Мислителят на народите,Иисус,Обединителят. Тоест този,който е вечно свързан с бог Хаким. Той има 159 ученици,които също започват да проповядват.друзите наричат техните религиозни книги Заседанията на владетелите и техните Учени мъже,състоящи се в шест тома..първият носи заглавието Грамотата, вторият Опровержението,третият Пробуждането,четвъртия . Първата от седем части,петият – Стълбището и шетият Порицанието. През 1817 друзите се сдобиват и със седми том от един християнин,който твърди,че го е открил до някакво египетско училище. Седмият том е наречен – Книгата на гърците. Ученията Друзите вярват в преминаването на душата от тяло в тяло,но вероятно това е само метафора,както е при питагорейците. Друзите вярват в единството на Бог (дори отхвърлят някои монотеистически концепции като свещеното триединство и месиите) и са често известни като “Хора на монотеизма” или просто “Монотеисти”. Тяхната теология има неоплатонически виждания относно това как Бог си взаимодейства със света чрез излъчване на вещества и е подобна на някои гностически и други тайни секти. Има влияния от Sufi в тяхната философия. Някои индивидуални друзки шейхове интерпретират фразите на Корана за прераждане,но противно на известното схващане това не е част от първоначалната теология на вярата. Принципите на друзите се концентрират върху честност,лоялност,благочестие, алтруизъм,патриотична саможертва и монотеизъм. Те отхвърлят полигамията,пушенето,алкохолът, консумирането на свинско и бракът с не-друзи. По принцип друзите следват потокът на мисли на сунити в историята, като отдават чест на Abu Bakr,Омар, Othman, Али и други, но са привърженици на политическо и социално равенство към другите секти. Хаким е техният пророк,те имат седем божи заповеди – религиозни и морални. Първата от тях е правдивост,под което се разбира вяра в унитарианската религия,която те изповядват. Втората е отвращението към лъжата,политеизма,неверието и грехът. Сектата е разделена на три степени – Непосветени,Кандидати и Мъдри. Друз,който е влязъл във втората степен може да се върне към първата,но рискува живота си ако разкрие какво е научил. Някои историци,съдейки от непроверени извори предполагат,че по време на техните събирания боготворят телешка глава,но тъй като техните религиозни книги осъждат идолопокронничеството и оприличават иудейството,християнството и мохамеданството с теле,по – вероятно е това изображение да символизира лъжата и злото,Иблиз – съперник и враг на Хаким. Друзите многократно са обвинявани в организирането на безнравствени оргии. Някои автори посочват твърдение,че друзите са имали обичая да се женят за дъщерите си,но според свидетелстващите в района християни щом младият друз бъде посветен изоставя вредните навици и пороци и приема названието „прероден”, „новороден”. Посветените са известни с названието Окали и са нещо подобно на жреческо съсловие сред основното населени. Според тяхното учение светът се създава с появата на Бог във формата на Хаким преди три хиляди четиристотин и тридесет милиона години. Те също,подобно на християните в Англия и Америка вярват,че краят на света наближава. Мъдрите – най – висшите във общността,често се оттеглят в отшелничество,с което придобиват почести и влияние. Интересното при друзите е,че когато говорят с мюсюлмани те твърдят,че са от същата вяра,а когато говорят с християни,те са християни. Те оправдават тези лъжи,като се позовават на законите да не разкриват почти изцяло догмите на своята вяра пред „нечист” или неверник,а тайнствеността им ги довежда до използването на знаци и пароли подобно на редица ордени и секти от запада. Известно е,че ако поискат да разберат дали събеседникът им е от същата секта,те ще го попитат : „Дали хората от вашия край са виждали семе от балсамово дърво?” и ако той отговори : „Да,виждали са в сърцата на вярващите”,той навярно е от същата вяра,но може да бъде просто кандидат или в най – лошия случай недоброжелател. В такъв случай друзите продължават да го разпитват за някои тайнства около догмите и обредите,които изпълняват. Символите на тяхата вяра и кодиранят език се сменят периодично след 1838 година,когато Бадж – джада край Хасбиа – селище,населено с друзи,бива нападнато и опожарено от войските на Ибрахим паша,а свещените книги или поне част от тях стават публично известни и приети за ерес. От към обичайно обредни практики друзите са изключително интересни като общност. Всяко тяхно село има къща за събрания,където всяка седмица се събират и се обсъждат важни дела. Начело седят Мъдрите,които могат да бъдат и жени и мъже. Всяка година решенията се обсъждат в главния център – град Баклин край планината Ливан. Той е укрепително селище на властта много дълго време. Там е построен и манастирът Деил Ел Каммар,което в превод значи Лунният манастир.Гражданското управление на друзите е в лицето на шейховете,които от своя страна са подчинена на емира или принца на Ливан. Те са войнствени и трудолюбиви,отказват да предадат,който и да е човек,потърсил убежище сред тях. Едно от най – забавните им проклятия е : Нека Бог ти сложи шапка”. Това е свързано с неприязъм им към европейската култура и най – вече към бомбето,оприличавано от самите тях като „тенджера”. :Д Друзите населяват около 40 големи градове и села и не надхвърлят 8 – 9 хиляди души. Друзи има и в Египет,Иран..както и в Америка.