Думи
Отне ми време да напиша нещо. Открито и без анонимни имена. Искам да кажа няколко неща. Основното е Уморена съм. Първо,защото работя нон стоп и второ,защото на главата си имам цяла Вселена от неща извън колежа. Винаги съм била открита за себе си,като личност и не съм крила, нито проблемите си,нито успехите си,защото няма какво кой знае да крия. И никога целта не е била съжаление или възхищение. Всеки има своят път и своите грешки,които да изобледува. Аз моите успях да превъзмогна дори пред очите на учениците и още в началото,когато бях странна и черна,но никога няма да забравя бележката на ученик Справяте се страхотно и се гордея с вас и то не за преподаване, а защото може би усещаше през какво минавам.. Докато бях в колежа ми се случиха и много житейски несгоди. И не само на мен. Загубих баща си. Загубих баба си. Няма да забравя,че след погребението на следващият ден аз просто избрах да вляза в класната стая и да преподавам. И пак тъпото ми чувство за хумор кънтеше в думите на ма
