Еньовден и привидение в бяло

ХОР: Късна доба настава. Моми и момци се сбират от ниви и къшля на седенкя да одат. Тъй се случи (не споменава, кръстят се)…Тогаз се случи (не споменават от страх, кръстят се)… Туй се случи…, къде горе Папазкьой детой, Синия вир детой, Женските вирчета. Та таме преди време оно у вечер срещу Еньовден се случи… (отново не споменават какво се случи, кръстят се) На една седенкя у късна доба…Случи се! Случи!!!   

Чува се глъчка. Момите и момците се приготвят за седянка. Застилат бялото платно и насядат по него. Дженьо, Рангел, Рада и Койна. Шият. Вечер. Пеят. Песента спира…

Рангел: Що млъкнахте?

Рада: Ангел мина.

Рангел: Кой Ангел?

Рада: Такова е поверието, Рангеле.

Койна: Какво поверие, како Радо?

Рада: Когато всички замлъкнат по едно време заедно, значи ангел е прелетял.

(тътен от задаваща се буря)

Дженьо: Тъмни облаци се вият.

Рангел: Буря. От дола? От дола ли иде, Дженьо?

Дженьо: Не иде от дола. От горе иде.

Рангел: Щом е отгоре, значи ще вали.

Койна: Ха, ще събираме утре билки от умита поляна.

Дженьо: Облаците се вият.

(тътен) Всички се заслушват

Рангел: Някой га че ли пее.

Рада: Пее ти главата.

Койна: Неее, блее ваклото стадото на Дженьо и му се счува като песен.

Рангел: Мома пее.

Дженьо: Либето ти, а?

(смях)

Рангел: Аз либе нямам.

Койна: Рангеле, ако не беше... (незрящ)… щеше да имаш…

Рангел: Мома пее! Не чувате ли?

(смях)

Койна: Рангеле, стига пи, иди спи. Еньов ден утре.

Дженьо: Голяма буря иде. Да си ходим допреди да ни превари.

Койна: Бате Дженьо, я ни разкажи за реката дето повлякла агнето и как го изкара живо.

Джено: Ами значи, прибирам ги от паша и здрачава се…

Влиза Вълкана. Изплашена. Запъхтяна. Объркана.

Вълкана: Долу... Бурята! Не горе! Не е буря..Там... Женските вирчета...Мъглата, не е мъгла... А бурята... Дъждът...

Дженьо: Чакай, чакай! Успокой се. Какво се случило?

Вълкана: Ей таме!!!

Рада: Вълкано, що ти е, дете?

Вълкана: Има!

Койна: Какво има?

Вълкана: Самодива!

(смях)

Рада: Лудо младо... Подгонило те е... моминството. Ех, на твоите години...Момински.

Вълкана: Къпи се. Ей Богу. Пере...

Рангел: А лекува ли незрящи?

Вълкана: Гледам нещо мъждука... Викам да видя що е... Га наближавам една мъгла се застла...Ама не мъгла като...ама една от сърма като че ли... и мокра...много мокра... Дъха ти взема...Мъждукането...От него са светкавиците...От нея... От очите й, от снагата й...

Дженьо: (иронично) Ами тътена?

Вълкана: От хорото.

Дженьо: Хоро?

Вълкана: Сама играй хоро, никой й не свири!

Койна: Лудо, какви билки си брала преди Еньовден?

Дженьо: Не те ли видя, дружка да те ще?

Вълкана: Побегнах право тука. Не вярвате? Ей Богу.

Рангел: Да лекува очи? Пита ли?

Вълкана: Страх ме беше да я доближа!

Койна: Стига измишльотени, Вълкано!

Рада: Заваля. Сега ще седим тук дорде бурята спре.

Рангел: Ш-ш-ш... Някой пее...

Вълкана: Тя пее. Не е на хубаво да е тук, сама. Страх ме е.

Койна: Вълкано, Вълкано...Езък че името ти таквоз.

Дженьо:(иронично) Как ми се ще самодива да видя! (тръгва) Да й посвиря с кавала.

Рада: Чакай бе Дженьо, де в тая буря де ще ходиш?

Дженьо: Стадото ще запра. Да не би самодивата да вземе някое агне.

Койна: Да дода с тебе, Дженьо.

Дженьо: Рангеле, га я видя и очи ще питам дали лекува с билки.

Излиза. Затъмнение. Започва танц с чаршафа и прожекторчета. Етюд. Дженьо се бори с бурята от чаршаф. Рангел свири на тъпан. Звук на буря. Музика. Из хаоса остава само Дженьо. Другите излизат. Като в затъмнението Смита е влязла. Скрита под чаршафа. Дженьо наблюдава нейното събличане(чаршафа е нейно було). Тя пее.* Викове от жените - ”овчар или хайдутин погледна, три годин болен ще легне. Всичко приляга на самодивска хубост.” – като заклинания

Етюд на тяхното запознанство. Танц на музика. Мистично, карасво. Влюбване. Дженьо загубил ума и дума.

Смита: Да те утепам трябва. Гола ме видя!

Дженьо: (посяга да я докосне)

Смита: Не гледай ме в очите. Ще те урчасам.

Дженьо: (докосва булото й)

Смита: Овчар си ти. Зная те! Дженьо!

Дженьо: Овчар...

Смита: Аз съм Смита. Тебе чаках!

Дженьо: Мене?

Смита: За туй съм тука. Ти си хубав, знаеш ли?

Дженьо: (прекарва ръце по въздуха зад нея описвайки тялото й)

Смита: Да ти пристана искам. А ти щеш ли ме?

Дженьо: Аз...

Смита: Ако ме не щеш, ще те утепам?

Дженьо: Сън е това?

Смита: Сън не е! Рожба да сдобия искам.

Дженьо: Рожба?

Смита: Либе имаш, знам те. Ще я забравиш! Посвири ми сега!

Дженьо: (започва да свири. чува се тътен)

Смита: Хайде, на!(подава му булото си). Открадни го. 

Дженьо: (взема булото)

Смита: Бягай!!! Утре по Еньов ден вечерта ела ме земи.

Дженьо: (гали булото)

Смита: Дете ще родя.

Дженьо: (посяга да я прегърне)

Смита: Не бързай! Време има! Цяла вечност. Ще ме галиш. Ще ме милваш... Бягай сега!!! Бягай!

Смита излиза със смях. Дженьо остава сам на сцената с булото в ръце Чуват се гласовете на Койна, Рада и Вълкана, които викат Дженьо..

Рада: Дженьо, де се дяна?

Койна: Цяла нощ те търсим!

Вълкана: Викаме, викаме никакъв се не обаждаш.

Рада: Що стоиш под дъжда?

Койна: Мислим гръм те удари.

Рада: На кавал свири, ние го мислим.

ХОР: Цяла нощ и заран Дженьо дума не продумва. Кат урчасан се носи из село. Ни стадо поглежда, ни либе. Ни билки зема Еньови, от моми, наречени за здраве. Кога се месечина показва, Дженьо си към Женските вирчета поема. Там си весела засмяна го чака Самодива Смита. За ръка се похващат и към Дженова си къща поемат. Но когато село ознава (шептене) « Самодива на Дженьо престана», «Дженьо си либе Койна остави, самодива взе» «Смита – самодива», «Дженьо – овчар» Койна си очи изплаква. Очи си Койна изплаква... Заранта се сватба приготвя. Сватба се голяма вдига. Три деня се вихри из село. Три си агнета Дженьо заколва. Три си курбана Дженьо дава за здраве, за берекет. 

Излизат. На сцената са Рада и Дженьо

Рада: Да бяха мама и татко живи...

Дженьо: Какво да бяха мама и татко живи?

Рада: Щяха...

Дженьо: Какво?

Рада: Смита... Пак китки сади. Все китки и билки.

Дженьо: Да сади.

Рада: Да сади, ми по двора място за друго няма. На есен от китки ли туршия ще правим?

Дженьо: Сърцето ми туршия не ще! Да го любят иска. Смита го люби!

Рада: Нищо не похваща!

Дженьо: Ти що я ядеш все! Що я не оставиш! Не видиш ли, че трудна е?

Рада: Трудна пък китки по цял ден сади!

Дженьо: Радо, да та земи някой, та да се махнеш от къщата най-сетне!!!

Рада: (заплаква) Дженьо, аз за тебе мисля.

Дженьо: Има кой да ме мисли вече мене.

Дженьо излиза. Рада плаче. Моли се на Бог. (молитва) Влиза Койна

Койна: Що ти е? 

Рада: Дженьо! Господ да я убии тъз самодива.

Койна: Не говори така, како Радо.

Рада: Как да говоря? Братчето ми почерни. Тебе почерни.

Койна: Не… Аз пак си го любя бати Дженьо. Е той ме не поглежда… Тя Смита по-хубава. Аз съм некрасива.

Рада: Пуста й хубост. Ама тя хубостта до време. Господи, как да я изгоня?

Койна: Како Радо, не е право.

Рада: Не ща я такваз в дома си. Тебе искам за снаха.

Койна: Мене, зная… Но волята Господна друга е.

Рада: Ти си добра, Койне, добра си. Дано късметя ти е хубав, добър ерген да те вземе. Ти що спря да одиш по седенки?

Койна: Не ми е… Много работа домашна. Нали мама болнава нещо… и…

Рада: Ходи Койне. Аз от как се Дженьо задоми, за тъз пуста самодива, хич ми не остава време. На него, на нея… Аз слугувам! Орис. Почерни ми братчето…Братчето ми, Господи!

Койна: Някой идва.

Влиза Рангел с Вълкана

Рада: Хайде бе Рангеле, де ходиш?

Рангел: По тъмно трудно намирам пътя.

Рада: Не ми е до шегите ти.

Вълкана: В кръчмата беше.

Рада: Давай да захващаме.

Рангел: Дженьо де е?

Рада: При овцете, горе.

Койна: Какво сте замислили?

Рада: Първо Богу да се помолим.

Започва етюд. Молят се. Рангел вади билки. Започват да правят магии, заклинания. „Дженьовата риза” Ударни инструменти. Тамян. Билки. Свещи. Като главно действащо лице в знахарството е Рангел.

Вълкана: Бати Дженьо иде!

Влизат Дженьо и Смита

Дженьо: Що чините тука вии? Къщи нямата ли си? Да се махате от къщата ми… Магии? Билки? Да ме убиите ли ще те? Смита да изгоните! Да се махате! В къщата ми работа да нямате! Ти сестра ми, друга къща да се намериш. Върви си! Радо!!! Махай се!!! (вади нож и ги подгонва) 

Писъци. Смита се смее… Дженьо безпомощен сяда и започва да пие. Смита продължава да се смее.

Смита: Ни Бог, ни билки… Билки ще му дават. Аз преди вас билки му дадох. Моите билки по силни от вашите. (смее се) Хайде Дженьо, ела при Самодива Смита. Обич да видиш що е. Само аз те истински обичам. Само мой ще си.

Дженьо отива до нея и се гушва в нея. Тя го гали

Хор: Четирдесет недели минаха от Еньовден.Доде Благовещение, доде блага вест. Самодива Смита ще ражда. Самодива човешко дете да роди. Самодива да ражда. 

Сама си Смита в стаята седи. Никой тя не пуща край нея да оди. Цяла си стая от заранта кичи с цветя и билки. Цял ден си песни пее доде се не здрачи. Решава Смита да ражда. Стон се счува... И после още един... И още един...(чува се детски плач) Роди.

Дженьо: Какво е?

Смита: Мъжко.

Дженьо: Мъжко!!! Ще го кръстим на тати, Найден. Чиниш ли Смито, Найден да го наречем? Дай да го видя!

Смита: На!

Дженьо: (държи детето) За твое здраве татьовото! (пие)

Смита: Дай ми булото!

Дженьо: (учуден) Що ти е?

Смита: Без него не мога да летя. Булото ми дай. Ще си ходя.

Дженьо: Къде?

Смита: Аз женско дете исках с мене да го зема, самодива да стане.

Дженьо: Самодива?

Смита: Мъжко го не ща! Земи си го! Дай си ми булото и да си ходя!

Дженьо: Как? Без майка? Сираче да стнае?

Смита: Аз от тебе женско чедо исках. Щот си хубав. Добър си. Ама на! Мъжко! Затуй ще си върна моминството. При друг овчар ще ида. Женска рожба искам да родя. Самодива като мене да стане!

Дженьо: (отпива, решен) Аз сина си без майка не оставям! Аз було няма да ти дам! Ти на Найден майка си. Ти Найден ще гледаш дорде си жива!

Смита: Или дорде Найден ти е жив! 

Дженьо: Смито!!!

Смита: Детето ти ще убия, ако було ми не върнеш. (излиза)

Дженьо гледа детето. Пие. Вади бавно булото. Гледа детето и булото. Пие. Прибира булото в себе си. Пие. Детето заплаква.

Дженьо: Смито! Де си Смито! Туй дете майка иска! Мляко иска! (пие) Смито!!!

..............................................................................

Дженьо не връща булото на Смита. Пази детето да не го вземе. Тя го омагьосва с билки и взема детето. Докато ХОРА казва текста Смита разиграва етюда, думите казани от ХОРА. Смита се качва бавно по скала (стълбата). Като стига последното стъпало, хвърля от там детето. Виждаме как Койно се отзовава отдолу и хваща детето. Едва ли не го подава. Дженьо разбира, че го е убила и й връща булото! Дженьо отива на стълбата. Сам. В този момент се появява Койна и го хваща за ръка.

…………………………………………………………………….

Край