Двамата мъдреци (суфистка притча)

Някога,в далечното минало живели двама мъдреци. Единият от тях бил заблуден,но много хора вярвали,че той е велик човек.
  Вторият бил истински мъдрец! Бил обладан от свещеното познание и висша мъдрост. И него много хора смятали за велик мъдрец на мъдреците...Т

Тежки времена настанали и народът бил сполетян от жестоко стихийно бедствие. Тогава двамата мъдреци заедно със своите последователи отишли пред Ангелите Съдии,които определят коя душа да отида в рая и коя в ада. След като разпитали всички присъстващи ангелите обявили,че последователите на първия мъдрец трябва да отидат в ада,а на втория - в рая.
 Единият мъдрец и събраните около него хора изпаднали в недоумение. Те попитали Ангелите :
- На какво основание взехте това решение ?
Ангелите отговорили :
- Двамата мъдреци и техните ученици са вярващи. Но първият мъдрец заблуждава сам себе си,че вярва в нещо висше,а всъщност вярва само в себе си. Неговите последовтаели не биха му пвярвали ако нямаха вътрешната нужда да го направят.
А вторият - той вярва в Истината. Неговите последователи са истински вярващи,защото не са търсили във вярата него,а Истината. За това след смъртта ги чака Домът на Истината.
Ако нейните закони са създадени от хората, историята щеше да бъде различно. Но това е реалността, а не теория - така че нашето решение е неизбежно.