Въведение в проблематиката на културната асимилация.Един кратък и възможен в невъзможността си прочит...

върху Рут Бенедикт и културната интеграция И на различни възможни варианти на тези или други системи от отношения, начините на действие форми на държавни институции във всяка култура има само точно определени промени - тези, които съответстват на характера и. По този начин духа на културата се проявява в различни сфери на човешкия живот.Във всяка една култура се раждат цели. В подчинение на тези цели всеки народ консолидира своя опит и в резултат но това рознородните моменти на поведение добиват все повече и повече сходна форма. Уловени в една добре интегрирана култура и най – нелепите действия стават характерине за нейните основни цели. За да разберем формата на тези цели трябва да резгледаме аспектите на живота и духовните и интелектуални мотиви на едно общество. Според Рут Бенедик културата е съставена от отделни елементи в различни конфигурации. Използвани за нейна цел. Тези конфигурации са изменчиви според тяхното комбиниране. Всеки един от културните конфигурации е в резултат на уникални исторически процеси. Интегрирането на една култура в хода на историята е зависимо от поведението на определен етнос. Именно това поведение е преработено в различни схеми които по своята характеристика са еднородни и са в съзвучие в несъзнателни канони на избора, развиващи се в дадена култура. Според Бенедикт интегрирането на културата е различно. По това време, проблемът на културни модели става господстващ в културната антропология.В нея са характерни схематичните и формани описания на първите етнографи, чиито изслудвания игнорират всички аспекти на културна интеграция. За да разберем този културен процес трябва да вникнем в значението на избранн поведенчески детайл изследван на фона на мотиви чувства и ценности интегрирани в дадената култура. В изследването и е необходима функционалност. Бенедикт подкрепя твърдението си с изследванията на Малиновски върху островитяните от Тробианд в Меланезия. Грешка е от страна на Малиновски да приема характеристиките на този етнос като общовалидни. Макар и с локален характер те са пример именно за културна интеграция със своите характерни подребни на икономическо религиозно и семейно ниво. Важносста за изучаването на цялостната конфигурация за сметка на нейния анализ върху отделните и части се подчертава в много области на науката. Примери да това са Вилхем Щерн, който поставя в своите философски трудове неразчленената тоталност на личността като изходна точка. Той също насочва изследванията си върху конфигурацията на личността. Ворингер използва тази методика и в областта на естетиката. Значимосста на тази изходна точка е доказана и в Гещалптпсихологията – изходната точка от цялото а не от частите му. В социалните науки значимостта на интеграцията и конфигурацията е подчертана от миналото покорение на Вилхем Дитлай. Той довежда до още по – голямо естествено признаване на ролята на културата. Това признаване и най – добре разработено в трудовете на Освалд Шпенглер. В своята книга Залезът на Заапада той поставя тезата че именно културните конфигурации като всеки организъм имат продължителност на живота която не могат да надхвърлят. Тази теза за обреченосста на цивилизациите свързана именно с културната конфигурация е подкрепена със смяната на културните центрове на Запада и периодичността на културните постижения. Той прави аналогии с кръговрата на живота – раждането и смъртта. Интересно е и неговото определение, че цивилизацията има свойта буйна младост, своята здрава зрелост и своята разпадаща се старост. В своята книга той развива идеята за съдбата - аполоновата за класическия свят и фаустовската за съвременния. Така той разглежда две културни конфигурации.Именно тези фундаментални и разграничаващи се културни конфигурации схематизират съществуването и обуславят мислите и чувствата на идивидите участващи в тези култури. Изучавайки именно тези култури в основана на които е мисълта и поведението ние можем стигнем до просветрение. Няколко култури разбрани като кохерентни организации просветляват много повече от колкото много култури изследвани в техните върхови точки. Формиранетои разбирането на иднивидуални схеми на навиците би мо могло да стане по – скоро чрез изучаване на по – елемнтарни народи. По този начин изследванията ще бъдат прозрачни по своята неоспоримост