Музиката на Тува

Република Тува (Тыва) е разположена  всамото сърце на Азия: в южния край наСибир, до Монголия. Това е страна, от която се разнасят особени вибрации и нямам предвид само земетресенията,благодарение на които сегиз-тогиз чуваме за нея по новините. Тувинският фолклор до голяма степен е успял да съхрани традициите на шаманизма,който е важна част от тенгризма – единствената религия по тези места чак до 18-ти век, когато до там достига тибетският будизъм. Двете религии съжителстват мирно и досега, заедно с православното християнство,дошло малко по-късно с руснаците, които в момента съставляват около 1/3 от населението.Страната е била в границите на Монголия,Китай, СССР, но народът не губи своята идентичност – нито, когато при Сталин повечето шамани биват избити или разпратени по лагери, нито когато преподаването на тувински език е билоз абранено и масово се налага руски. След разпадана Съюза, Тува става част от Руската федерация,а традициите и религиите бързо започват да се възстановяват.

Шаманимът е универсално явление в човешките култури по цялото земно кълбо – като вярата вдухове, която е в основата му и като специфичните напеви,които се използват в ритуалите.Шаманът е лечител, мъдрец,медиатор между този свят и отвъдното. Той бори болестите на тялото, като въздейства надуха, възстановява връзката на човека с природата и обладава мистични сили. С възхода на западната медицина,шаманизмът губи авторитета си и в очите на повечето хора практиките му се превръщат в екзотични фолклорни обичаи, но, както показва опитът (и един стар виц за лечението през вековете), всичко се връща. Понастоящем хората от Тувинската република намират своята идентичност именно в религиите и фолклора си, а народните им песни набират популярност по всички континенти. Западната медицина все по-често заема от източната, а шаманизмът полека се съживява, макар и в нова форма. ТувинецътНиколай Ооржак,станал известен по света като„пеещия шаман”,е разработил системаза лечение и духовно просветление посредством хармоничните вибрации на специфичното обертоново пеене. Тя се нарича „Ун-Хун” (Звукът на Слънцето) и се разпространява от Ооржак и неговите ученици чрез семинарии концерти, като такива неведнъж са се провеждалии у нас. Обертоновото гърлено пеене разширява дробовете и съзнанието,но човек може да усети магията дори само слушайки. Никой не може да каже колко точно стара е тази практика и в кой момент от историята имитацията на звуци от природата се е превърнала в магия и изкуство, няма и значение. Важното е, че може да  предизвика  резонанс в ушите и ума  на  всеки

 Туванската дума за шаманските напеви е алгыжи(алгиши) и те биват четири вида : специфични за шамана, обредни, хорски (лековити) и празнични. Краткият термин за обертоновото гърлено пеене е хоомей, така се нарича и една от основните му разновидности. Само по себе си, то представлява техника, която позволява да се изпее ясно повече от един тон едновременно,като се създава илюзията за различни звуци от природата, придружаващи основния тон Ефектът, особено в разновидността каргираа,напомня на звука на диджериду. Сходнитехники на пеене откриваме в цял Сибир, Алтай,при азиатските и американските ескимоси, но при последните обикновено става дума само за гърлено пеене, докато обертоновете са най-развити в Тува и Монголия . Сред тувинските изпълнители, добре е да обърнем внимание на Алберт Кувезин с ансамбъла Хуун-Хуур-Ту (Слънчево колело) и етно-рокформацията Ят-Ха (ят-хаили ятга е вид монголска цитра). Хуун-Хуур-Ту имат колаборации както със западни изпълнители(например Frank Zap-pa), така и с българската формация Ангелите. Ят-Хапък, освен всичко друго,имат цял албум с гърлени кавъри на Led Zeppelin,Rolling Stones, Krawerk, Mötörhead, ВладимирВисоцки и други знакови музиканти. Пеенето нее изцяло мъжки прерогатив: Тыва Кызы (TyvaKyzy) – „Дъщерите на Тува” е изцяло женскисъстав, има и редица солови изпълнителки наразлични стилове. Чингис блус

Артър Майлс е американски китарист, който през 20те записва двете части на парчето„Lonely Cowboy”, което на моменти поразително напомня стила сигит в тувинския хоомей. Научил се е сам, вероятно без да е чувал презокеанските песни. Малко по-различна е ситуацията със слепия блусар Paul Pena, който сам се научавада пее каргира, след като случайно попада на тувински записи по радиото и остава дълбоко впечатлен. Няколко години по-късно, в Щатитес е провежда фестивал с участието на Конгароол Ондар (майстор на хоомея). Приятели на Paul Pena го водят там и той стъписва Ондаркато изпълнява пред него тувинска народна песен. Конгар-оол го кани да участва на националния симпозиум за хоомей в родината му. Така възниква документалния филм„Чингис Блус”, запечатал най-щастливите моменти в живота на блусаря с креолски произход, който от „Blind” Paul Pena се превръща в Paul “Earth-quake” Pena – така го кръщават тувинските му приятели, заради дълбокия му глас и силната му  каргира. 

Защо „Чингис”? Както разказва филмът, най-изтъкнатият генерал на Чингис хан е бил тувинец и завоевателят дълбоко е уважавал. Чадаган: цитра Шоор: Още информация за звученето и вида на инструментите има на сайта на ансамбъл Алаш

 Как звучат основните стилове? Използва се  шамански дудук за привличане на духовеХомус: дръмбой (бръмчило)Ксапчик: маракас от бичи тестиси и овчи кокалчета Кенгирге: голям барабан със звънчета (шингираш)Чанзи , бизаанчи, дошпулуур: видове лютниОще информация за звученето и вида на инструментите има на сайта на ансамбъл Алаш

Хоомей: вятър, свистящ покрай скалите Сигит: нежен бриз и птичи песни (идеалният му вариант секазва „чистый звук”)Каргираа: бива степна и планинска. Звучи като зимни виелици и вой на камила, загубила малкото си.Борбаннадир:като птичи песни Езенгилеер: имитира ритъма на езда

Инструменти

Амирга: рог за лов на елени Игил: двуструнен, с кожен корпус, най-любимият народен инструмент, за който има интересна легенда. Старата кобила на един зъл монголски принц умряла при раждане и той поръчал да натирят малкото, за да не му хаби тревата. На слугата Оскюс-оол му дожаляло и го отгледал сам. Порасналият кон започнал да побеждава този на принца по състезания, последният се ядосал и го бутнал от една скала, но конят се явил в съня на Оскюс-оол и му заръчал да окачи черепа му на дърво, а от дървото, кожата на главата и космите от опашката му да направи инструмент. Когато Оскюс-оол засвирил, конят се върнал от отвъдното.