ОбразОванието...

Пътувайки по Земята, човек вижда в каква забележителна степен човешката натура е една и съща навсякъде: в Индия и Америка, в Европа и Австралия. Това е особено вярно за колежите и университетите. Ние произвеждаме като по калъп един вид човешки същества, чийто главен стремеж е да добият сигурност, да станат известни или да се забавляват, влагайки възможно най–малко разум.

Традиционното образование прави свободното мислене крайно трудно. Непрекъснатото съобразяване с утвърдените вече модели на поведение води до посредственост. Да се различаваш от групата или да устояваш на натиска на обкръжението е трудно, понякога дори рисковано, защото ние се прекланяме пред успеха. Усърдното му преследване: търсенето на някакво признание в материалната или в тъй наречената „духовна” сфера, на външна или вътрешна сигурност, и желанието за комфорт; целият този процес потушава недоволството, слага точка на искреността и насажда страх, блокиращ интелигентното разбиране за живота. С годините в сърцето и съзнанието се настанява все по–трайна леност. В търсенето си на комфорт ние обикновено намираме някой спокоен житейски ъгъл, където конфликтите са възможно най–малко, и после се страхуваме да се покажем „навън”. Този страх от живота, от усилията и новите начинания убива приключенския ни дух. Образованието и цялото ни възпитание са ни превърнали в хора, боящи се да бъдат различни от ближния си, страхуващи се да мислят противоположно на общоприетото, уважаващи престорено и власт, и традиция.За щастие има хора, устояващи на изкушението за подобен комфорт, които желаят искрено, без предубеждения за ляво и дясно, да изследват нашите човешки проблеми; повечето от нас обаче не демонстрират автентичен бунтарски дух. Когато капитулираме невъзмутимо пред обкръжението си, бунтовническия ни дух започва да умира и скоро след това е довършен окончателно от житейските ни отговорности...

Из Джиду Кришнамурти - индиец, голям духовен учител.