Дрън дрън.

Не е измислица морето или така поне започваше онзи известен стих.
Не е оправдание на безкрайните ни пориви да погълнем в елеменатрия си, удобен свят всичко,което ни е дадено.
Напротив, морето подтиква към завоевание отвъд брега,от който се визраш или в повечето случаи блееш и чоплиш семки...
Минаха 7 години откак окупирахме университета - Алмата на материте. Възторжени и горди. Помня как прекарвахме часове в библиотеката,за да четем за история на революциите.
Тогава бях опиянена от историята на Силвия Санчез - основателката на кубинската революция. Искам да съм като нея. 
И какво последва?
Революции и дееволюциики създаващи илюзия за активност по социалните мрежи.
Удобството взе сила в съзнанията на всички. Един клик разстояние и ето... вече си участник в протест. Просто профил. Жълт етикет. Име. И малко снимки там...
Преживяхме страхът от революция. Промяна. Апокалипсис. Всичко се замести от спорове кой да бъде водачът. Всичко спря в момента, в който ни раздаваха посуда,за да ни е по - удобно. 

На фронта няма удобства...

 
Е.. тихо и кротко ще си честитя Седем години от окупацията на университета.
Апокалипсиса идва в шест вечерта.

Както пожелавам на всички...

Ad Astra...